„БЕДЕН”
Богомил Николаев Райнов (1919-2007 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Николай Штирман
Богомил Райнов
БЕДЕН
Дървото има своя цвят и плод,
нощта – луната и звездите си;
момата има своя хубав момък,
а момъкът – сърцето и очите й.
Оборът има своя бяла крава,
а кончето – червената каручка;
и внуците си имат своя баба,
а бабата – чорапите и внуците.
Дървото има листите зелени,
и езерото – белите си лебеди,
и даже виното си има тебе,
а ти, уви, ти нямаш даже себе си.
1938 г.
Богомил Райнов
БЕДНЫЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Николай Штирман)
Дерево имеет свой цвет и плод,
ночь – звезды и луну;
девочки имеет хорошего мальчика,
мальчик – сердце её и глаза.
Сарай имеет корову белую,
а лошадь – телегу красную;
внуки имеют свою бабушку,
а бабушка – носки и внуков.
У дерева листья зеленые,
а у озера – лебеди белые,
и даже вино твоё имеет тебя,
а ты, увы, ты не имеешь даже себя.